CoViS Модул 4 – Справяне с насилието в спорта

Справяне с насилието в спорта

Безопасност, подкрепа, възстановяване и възвръщане на контрола след насилие

Преживяното насилие може да повлияе върху усещането на спортиста за безопасност, доверие, увереност и участието му в спорта. Хората могат да реагират по много различни начини: някои веднага осъзнават, че нещо не е било наред, и търсят помощ, докато други могат да се чувстват объркани, уплашени, засрамени, ядосани, шокирани или несигурни какво да направят след това.

Няма една-единствена „правилна“ реакция и няма фиксиран срок за възстановяване. Целта на подкрепата е да помогне на човека да възвърне усещането си за безопасност, подкрепа и контрол – а не да бъде притискан да реагира или да се възстановява по определен начин.

Защо този модул е важен

Справянето с преживяното не трябва да се разглежда единствено като отговорност на спортиста. Съотборници, треньори, доверени лица, спортни организации и квалифицирани специалисти могат да помогнат за създаването на условия, в които човекът се чувства в безопасност да потърси подкрепа и да продължи възстановяването си.

Фокусът на Модул 4

› Незабавна безопасност и емоционална подкрепа.

› Изслушване без обвинение или осъждане.

› Доверени лица и мрежи за подкрепа.

› Възстановяване, възвръщане на избора и безопасно завръщане към спорта.

› Разпознаване кога допълнителната професионална подкрепа може да бъде полезна.

Учебни цели

След завършване на този модул участниците трябва да могат да:

› определят подходящи незабавни действия след преживяно насилие;

› реагират с изслушване, уважение и подкрепа, вместо с обвинение или натиск;

› определят доверени лица и изграждат практична мрежа за подкрепа;

› разбират, че възстановяването е индивидуално и може да се променя с времето;

› подкрепят безопасното завръщане към спорта и разпознават кога може да е необходима професионална подкрепа.

1. След преживяно насилие в спорта: първи стъпки

Моментите след инцидент могат да бъдат объркващи и стресиращи. Непосредственият приоритет не е всички решения да бъдат взети наведнъж. Важно е да се намали рискът от допълнителна вреда, да се помогне на човека да попадне в по-безопасна ситуация и да бъде свързан с подкрепа.

ПОПАДНЕТЕ В ПО-БЕЗОПАСНА СИТУАЦИЯ

Намалете или прекратете нежелания контакт, когато това е възможно и безопасно.

СВЪРЖЕТЕ СЕ С ЧОВЕК, НА КОГОТО ИМАТЕ ДОВЕРИЕ

Човекът не трябва да се справя със ситуацията сам.

НЕ БЪРЗАЙТЕ С ВАЖНИТЕ РЕШЕНИЯ

Непосредствената безопасност и подкрепа са преди решенията за докладване, завръщане към тренировки или конфронтация с някого.

ПОСЛЕДВАЩИ ДЕЙСТВИЯ

Възвърнете баланса. Възстановете контрола и се върнете към спорта

Как да докладваме?

Подробните процедури за докладване, ескалация и насочване са разгледани в Модул 5 – Докладване на насилие в спорта.

Съответните съобщения или информация могат да бъдат запазени, когато това е безопасно, но спортистът не трябва да разследва инцидента или да поема рискове, за да събира доказателства.

2. Психологическа и емоционална подкрепа от други хора

Насилието може да предизвика различни емоционални реакции. Възможни са страх, гняв, тъга, срам, вина, объркване или почти липса на видима реакция. Реакцията на човека не трябва да се използва, за да се преценява колко сериозно е било преживяното или дали той казва истината.

Подкрепящата реакция може да се организира около три принципа: ИЗСЛУШАЙ – УВАЖАВАЙ – ПОДКРЕПИ (вижте Модул 3 за по-подробна информация относно предложените действия на свидетелите).

Когато спортист или друго засегнато лице разказва какво се е случило, следните реакции могат да помогнат:

Уважавайте нуждите и изборите

Човек, преживял насилие, може да чувства, че контролът му е бил отнет. Когато е възможно, подкрепата трябва да възстановява възможността за избор: обяснете наличните възможности, попитайте от какво се нуждае човекът и го включвайте в решенията, които го засягат. Всички задължения, свързани със защитата или закона, трябва да бъдат обяснени ясно, а не да бъдат представяни неочаквано.

Изслушвайте без осъждане

Позволете на човека да говори със свои думи и със собствено темпо. Първата роля на съотборника, треньора или довереното лице не е да разследва, а да помогне на човека да се почувства изслушан и подкрепен.

ПОЛЕЗНО	ИЗБЯГВАЙТЕ
„Благодаря ти, че ми каза.“	„Защо не каза по-рано?“
„Слушам те.“	„Защо не си тръгна?“
„Това, което ти се е случило, е важно.“	„Сигурен/на ли си, че беше толкова сериозно?“
„Какво би ти помогнало точно сега?“	„Може би е било само шега.“
„Дай си време. Възвърни баланса си.“	„Защо?“, „Защо не си тръгна?“ или „Защо не каза на някого по-рано?“

3. Доверени лица и мрежи за подкрепа

Да знаеш към кого да се обърнеш е важна част от справянето. Доверено лице е човек, с когото спортистът се чувства в безопасност да разговаря и вярва, че ще го изслуша сериозно, ще уважава нуждите му и ще му помогне да разбере следващите възможности.

В СПОРТА: Съотборник, доверен треньор или член на екипа, лице, отговарящо за защитата, или друго отговорно лице.

Човек, който разбира спортната среда, но не е замесен в проблема.

ИЗВЪН СПОРТА: Член на семейството, приятел, доверен възрастен или друг човек, който може да предостави независима подкрепа.

Полезно е, когато спортистът не се чувства сигурен да разчита само на отбора.

ПРОФЕСИОНАЛНА ПОДКРЕПА: Психолог, консултант, здравен специалист или друг подходящо квалифициран специалист.

Полезно е, когато дистресът продължава или засяга ежедневието или участието в спорта.

ПОВЕЧЕ ОТ ЕДНА ВЪЗМОЖНОСТ: Първият човек, към когото се обърнете, невинаги може да реагира добре или да знае какво да направи.

Ако първата реакция е пренебрежителна, друго доверено лице или услуга все пак може да помогне.

Моята карта за подкрепа

В спорта	„Кой е човекът в моята спортна среда, с когото бих могъл/могла да говоря безопасно?“
Извън спорта	„Кой е човекът извън спорта, на когото имам доверие?“
Професионална подкрепа	„С кой специалист или специализирана услуга бих могъл/могла да се свържа, ако имам нужда от допълнителна подкрепа?“

Изградете лична мрежа за подкрепа преди да възникне проблем

› Един доверен човек в спортната среда.

› Един доверен човек извън спортната среда.

› Един професионален или специализиран източник на подкрепа, с който може да се осъществи контакт при нужда.

4. Възстановяване, възвръщане на контрола и завръщане към спорта

Възстановяването е индивидуално

Няма фиксиран срок за възстановяване. При някои спортисти последиците могат да намалеят сравнително бързо; при други те могат по-дълго да влияят върху усещането за безопасност, увереността, взаимоотношенията или участието в спорта.

Какво може да се промени след преживяно насилие в спорта

› мотивацията за тренировки или състезания;

› увереността и самооценката;

› отношенията със съотборници или треньори;

› концентрацията и усещането за безопасност;

› желанието за участие в определени дейности;

› доверието в други хора.

Тези реакции могат да се променят с времето. Изказвания като „Трябва да продължиш напред“ или „Опитай се повече да не мислиш за това“ могат неволно да омаловажат преживяното.

ПО-ДОБЪР ВЪПРОС: „Какво би ти помогнало да се чувстваш по-сигурен/на и по-подкрепен/а точно сега?“

Възвръщане на контрола и завръщане към спорта

Основна част от възстановяването е да се помогне на спортиста да възвърне подходящо ниво на избор и контрол. Когато е възможно, човекът трябва да участва в решенията, които засягат неговата подкрепа и участие.

Възможностите за избор могат да включват

› с кого искат да разговарят;

› какъв вид подкрепа биха искали да получат;

› как да участват в тренировките по време на възстановяването;

› дали временни промени биха им помогнали да се чувстват по-сигурни;

› как и кога да получават информация за следващите стъпки.

Завръщане в спортната среда

За някои спортисти завръщането към тренировки или състезания може да подпомогне възстановяването. За други същата среда първоначално може да се усеща трудна или небезопасна. Спортните организации трябва да избягват натиска върху човек да възобнови обичайното си участие, преди да се чувства готов.

Възможни временни промени

› Промени в организацията или графика на тренировките.

› Допълнителен надзор или достъп до доверено лице.

› Намален контакт с лице или ситуация, свързани с проблема, когато е уместно.

› Други разумни мерки, които подпомагат безопасното продължаване на участието.

Целта не е спортистът да бъде отстранен от спорта. Целта е участието да бъде възможно, без да се компрометират безопасността и благосъстоянието му.

5. Възстановяване на доверието и разпознаване кога е нужна допълнителна подкрепа

Насилието в спорта може да повлияе на доверието, особено когато отговорното лице е заемало позиция на власт или отговорност. Възстановяването на доверието може да отнеме време, а организациите допринасят за този процес чрез сериозно отношение, подходяща поверителност, ясна комуникация, мерки за защита и последващи действия.

Кога професионалната подкрепа може да бъде полезна

Подкрепата от съотборници, семейство, треньори и други доверени хора може да бъде ценна. Ако обаче значителният емоционален дистрес продължава или преживяното влияе върху ежедневието или участието в спорта, може да бъде полезна подкрепа от подходящо квалифициран специалист.

Познавайте границите на ролята си при оказване на подкрепа

Треньорът, съотборникът или членът на спортния екип не е необходимо да се превръща в терапевт. Неговата роля е да изслушва, да реагира подходящо, да помага на човека да остане в безопасност и при нужда да го свърже с подходяща подкрепа.

Търсенето на професионална подкрепа не означава, че човекът „не се справя добре“. Това е просто още един наличен източник на подкрепа, който може да бъде полезен на различни етапи от възстановяването.

Как спортните организации могат да подкрепят възстановяването?

Възстановяването не трябва да зависи само от спортиста и личната му мрежа за подкрепа. Спортните организации могат да помогнат за създаването на условия за безопасно възстановяване чрез:

– осигуряване на достъп до сигурно и доверено лице за контакт;

– подходяща защита на личния живот и поверителността;

– ясна комуникация относно наличната подкрепа и следващите стъпки;

– обмисляне на разумни временни промени в тренировките или участието;

– намаляване на ненужния контакт с лицето или ситуацията, свързани с проблема, когато е уместно;

– последващо проследяване във времето, вместо да се приема, че подкрепа е необходима само непосредствено след инцидента.

Услугите за подкрепа се различават между отделните държави. Затова платформата CoViS трябва да предоставя ясна, актуална и специфична за всяка държава информация за България, Гърция и Сърбия относно подходящи вътрешни и външни източници на подкрепа.

6. Проверка на CoViS за справяне и подкрепа

Проста проверка с пет въпроса може да помогне на спортиста или подкрепящото лице да се съсредоточи върху най-важното след преживяно насилие в спорта.

СТЪПКА	ВЪПРОС	ЗАЩО Е ВАЖНО
В БЕЗОПАСНОСТ?	Човекът в безопасност ли е сега и защитен ли е от допълнителен нежелан контакт или вреда?	Непосредствената безопасност е преди доказателствата, обясненията или важните решения.
ИЗСЛУШАН/А?	Някой изслушал ли е човека без обвинение, натиск или осъждане?	Първата реакция може да повлияе върху това дали човекът ще продължи да търси помощ.
ПОДКРЕПЕН/А?	Има ли човекът поне един доверен източник на подкрепа?	Никой не трябва да се справя сам с преживяното.
ИЗБОР?	Участва ли човекът, когато е възможно, в решенията, които го засягат?	Възстановяването на възможността за избор може да помогне за възвръщане на усещането за контрол.
ПРОСЛЕДЯВАНЕ?	Проследяват ли се безопасността, възстановяването и участието във времето?	Нуждите могат да се променят, затова подкрепата не трябва да приключва след един разговор.

Финално послание

Не е нужно да се справяте сами с насилието в спорта.

Възстановяването не е изпитание за сила и не следва фиксиран график. Безопасността, уважителната подкрепа, изборът и последващото проследяване са важни.

Изслушвайте. Приемайте опасенията сериозно. Подкрепяйте възстановяването. Помогнете на човека да възвърне контрола.

Финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче са единствено на автора/авторите и не отразяват непременно възгледите на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). Нито Европейският съюз, нито EACEA могат да бъдат държани отговорни за тях.