CoViS Модул 3 – Действия на свидетеля в спорта

Действия на свидетеля в спорта

Безопасна реакция, когато станете свидетел на неподходящо поведение

Свидетели са хората, които виждат, чуват или научават за поведение, което може да бъде неподходящо, вредно или неуважително. В спорта това могат да бъдат спортисти, съотборници, треньори, лица от екипа за подкрепа на спортистите, доброволци или други членове на спортната среда.

Действието на свидетеля невинаги означава пряка конфронтация с някого. Понякога най-безопасната и полезна реакция е да се прекъсне ситуацията, да се потърси помощ от друг човек или впоследствие да се подкрепи засегнатото лице.

Целта е проста: забележете какво се случва, преценете безопасността, изберете подходяща реакция и подкрепете засегнатото лице.

Защо този модул е важен

Когато сексистки шеги, сексуализирани коментари, унизителни „закачки“, принудително поведение или прекрачване на граници многократно се пренебрегват, членовете на отбора могат да започнат да ги възприемат като нормални. Спокойната и подходяща реакция на свидетел може да прекъсне този процес и да затвърди нормите на уважение, равнопоставеност и безопасност.

Извод от CoViS: действията на свидетелите формират отборната култура

› Мълчанието може неволно да покаже, че неподходящото поведение се толерира.

› Ранната реакция може да предотврати превръщането на неуважителното поведение в повтарящ се модел.

› Реакцията не е необходимо да бъде конфронтационна, за да бъде полезна.

› Безопасното и пропорционално действие е по-важно от това да изглеждаме смели.

Учебни цели

След завършване на този модул участниците трябва да могат да:

› разбират ролята на свидетелите за създаването на безопасна спортна среда;

› разпознават ситуации, в които действие от страна на свидетел може да е подходящо;

› разбират защо хората понякога се колебаят да се намесят;

› избират безопасна и пропорционална реакция;

› подкрепят лице, засегнато от неподходящо поведение, без да разследват инцидента;

› допринасят за отборна култура, в която уважителната намеса се подкрепя.

1. Кога може да е необходимо действие от страна на свидетел?

Действието на свидетеля започва с разпознаването, че нещо може да не е наред. Подробни насоки за разпознаване на тормоз, груминг, нарушения на границите и злоупотреба с власт са представени в Модул 1 – Разпознаване на насилието в спорта.

Ситуации, които може да изискват действие

ЕЗИК: Сексистки или сексуализирани шеги, унизителни коментари за тялото на спортист или повтарящи се унизителни „закачки“.

„Играеш като момиче.“ – последвано от смях, когато спортистът видимо се чувства неудобно.

НАТИСК: Сексуален натиск, нежелано внимание или натиск за участие в социално или сексуално взаимодействие.

Съотборник продължава да притиска друг спортист, след като той вече е казал „не“.

ГРАНИЦИ: Ненужен или нежелан физически контакт, натрапчиви лични въпроси или поведение, което продължава след показан дискомфорт.

Спортистът се отдръпва, но човекът се приближава и продължава да го докосва.

ДИГИТАЛНО: Настойчиви лични съобщения, сексуализирано съдържание, искания за изображения или неподходящо споделяне на материали.

„Пиши ми насаме. Никой друг не трябва да знае.“

Властовите отношения имат значение

Едно и също поведение може да бъде по-трудно за оспорване, когато идва от човек, който може да влияе върху селекцията, игровото време, лечението, пътуванията, статута или кариерните възможности. Затова спортистът може привидно да търпи поведението, докато всъщност се чувства неспособен да възрази.

Два въпроса към свидетеля

Какво се случва?

Има ли засегнатото лице реална свобода да каже „не“ или да се отдалечи?

Разпознаването не е разследване

Свидетелят не е длъжен да доказва, че е имало тормоз, преди да реагира. Непосредствената задача е да забележи повод за тревога, да прецени безопасността и да реши дали е подходяща някаква форма на действие или подкрепа. Разследването е отговорност на упълномощени лица или органи.

2. Защо хората понякога мълчат?

Разпознаването на неподходящо поведение не означава автоматично, че намесата е лесна. Хората може да се колебаят, защото не са сигурни, притесняват се от социалните последици или се страхуват да се противопоставят на човек с повече власт.

› „Може би съм разбрал/а погрешно.“

› „Това не е моя работа.“

› „Изглежда, че всички останали смятат това за нормално.“

› „Не искам да създавам конфликт в отбора.“

› „Хората ще си помислят, че съм прекалено чувствителен/на.“

› „Ами ако това, че говоря, повлияе на позицията ми?“

Тези бариери могат да бъдат особено силни, когато отговорното лице е треньор, по-старши спортист, лекар, физиотерапевт или друг влиятелен член на спортната среда.

Запомнете

Да бъдеш активен свидетел не означава да действаш без страх или да се конфронтираш директно с всеки. Целта е да се избере действие, което е безопасно, пропорционално и вероятно ще намали вредата.

Защо хората трябва да се намесват?

Намесата на свидетел е важна част от предотвратяването на неподходящо поведение и насилие в спорта. Начинът, по който съотборници, треньори и лица от екипа за подкрепа на спортистите реагират на проблемно поведение, може да влияе върху нормите в отбора, да предотврати ескалация и да помогне за създаването на по-безопасна и уважителна спортна среда. Намесата на свидетел:

› Формира нормите в отбора: Реакцията срещу сексистко, сексуализирано, унизително, принудително поведение или прекрачване на граници показва, че подобно поведение не е приемливо или нормално.

› Противодейства на вредното поведение: Дори прости действия, като поставяне под въпрос на коментар, изразяване на несъгласие, промяна на тона на взаимодействието или подкрепа на засегнатото лице, могат да затвърдят уважението, равнопоставеността и здравословните граници.

› Предотвратява ескалация: Ранната реакция може да попречи неподходящото поведение да се повтаря, да се нормализира или да прерасне в по-сериозни форми на насилие в спорта.

› Подкрепя засегнатите: Действието на свидетел показва на хората, преживяващи неподходящо поведение, че не са сами и че други са готови да ги подкрепят.

› Изгражда доверие и безопасност: Знанието, че съотборници, треньори и подкрепящ персонал ще реагират на неподходящо поведение, може да засили усещането за безопасност и доверие в отбора.

› Насърчава споделената отговорност: Действието на свидетел затвърждава посланието, че поддържането на уважение и безопасност е отговорност на всички, участващи в спорта.

3. Четири начина, по които свидетелят може да реагира

Няма една-единствена правилна реакция за всяка ситуация. Преди да действате, преценете сериозността на поведението, непосредствената безопасност, разликите във властта и дали пряката намеса може да влоши ситуацията.

СТРАТЕГИЯ	КАКВО ОЗНАЧАВА	КАК МОЖЕ ДА ЗВУЧИ ИЛИ ИЗГЛЕЖДА
ДИРЕКТНО	Посочете ясно поведението, когато е безопасно да го направите. Кратко и спокойно изказване често е достатъчно.	„Този коментар не е подходящ.“ „Нека обратната връзка остане свързана с представянето.“
ОТВЛИЧАНЕ НА ВНИМАНИЕТО	Прекъснете или пренасочете ситуацията, когато пряката конфронтация може да е небезопасна или неполезна.	„Хайде, трябва да се подготвим за тренировка.“ Отведете засегнатото лице далеч от ситуацията.
ПОТЪРСЕТЕ ПОДКРЕПА	Включете човек, който е в по-добра позиция да действа, особено когато има значителен дисбаланс на власт.	Говорете с капитан, друг треньор, мениджър, отговорно лице по защита или доверен член на екипа.
ОТЛОЖЕНА РЕАКЦИЯ	Действайте впоследствие, когато незабавната намеса не е възможна или безопасна. Проверете как е човекът и обмислете следващата подходяща стъпка.	„Забелязах какво се случи по-рано. Добре ли си?“ „Това взаимодействие изглеждаше неприятно.“

Най-добрата реакция не е непременно най-конфронтационната. Това е реакцията, която най-вероятно ще защити безопасността, ще затвърди нормите на уважение и ще намали вредата.

4. Проверка на CoViS за действие на свидетел

Проста проверка в четири стъпки може да помогне на свидетеля да премине от забелязване на проблем към избор на подходяща реакция.

СТЪПКА	ВЪПРОС	ЗАЩО Е ВАЖНО
ЗАБЕЛЕЖЕТЕ	Случва ли се нещо, което може да е неуважително, неподходящо или небезопасно?	Не отхвърляйте автоматично поведението като хумор, традиция или „закачка“.
БЕЗОПАСНОСТ	Би ли създало прякото действие допълнителен риск за някого?	Преценете непосредствената опасност, разликите във властта и възможните ответни действия.
ДЕЙСТВИЕ	Трябва ли да реагирам директно, да прекъсна ситуацията, да включа друг човек или да действам по-късно?	Изберете най-безопасната и пропорционална възможност.
ПОДКРЕПА	Нуждае ли се засегнатото лице от подкрепа след ситуацията?	Личен разговор може да помогне за възстановяване на чувството за безопасност и да покаже, че поведението е било забелязано.

Полезен принцип

Кое действие най-вероятно ще намали вредата, без ненужно да увеличава риска?

5. Противодействие на вредния език в отбора

Ежедневният език помага за формирането на отборната култура. Сексистки шеги, сексуализирани коментари, хомофобски или трансфобски подигравки и полови стереотипи могат да бъдат отхвърляни като „закачки“, но многократното им повтаряне може да направи неуважението да изглежда нормално.

Какво може да каже свидетелят?

ВЪПРОС: Насърчете размисъл, без да ескалирате ситуацията.

„Какво имаш предвид с това?“

ПОСТАВЕТЕ НОРМА: Направете стандарта на отбора ясен.

„Не е нужно да използваме пола като обида.“

ПРЕНАСОЧЕТЕ: Върнете разговора към спорта.

„Нека обратната връзка остане свързана с представянето.“

НЕ ПОДКРЕПЯЙТЕ: Това да не се смеете или присъединявате също може да покаже, че коментарът не се приема.

Мълчанието не е задължително да означава одобрение.

Целта не е да се контролира всеки разговор. Целта е да се предотврати превръщането на неуважителния език в част от приетата отборна култура.

6. Подкрепа за засегнатото лице

Действието на свидетел не се изчерпва с противопоставяне на неподходящо поведение. То може да означава и подкрепа за човека, който го е преживял. Дори кратък личен разговор може да покаже, че човекът не е сам и че неговият дискомфорт е бил забелязан.

ПОДКРЕПЯЩ РАЗГОВОР „Забелязах какво се случи. Добре ли си?“

ДРУГА ВЪЗМОЖНОСТ „Тази ситуация не изглеждаше подходяща. Имаш ли нужда от нещо?“

Подкрепящият свидетел трябва да:

› изслушва без осъждане;

› приема опасението сериозно;

› избягва да обвинява човека;

› уважава неговите граници и избори;

› попита какво би било полезно;

› помогне за достъп до допълнителна подкрепа, ако е необходимо.

Свидетелят не трябва да:

› разследва инцидента;

› разпитва многократно човека за подробности;

› разпространява информация сред съотборниците;

› притиска човека да се конфронтира с някого;

› решава какво човекът „трябва“ да направи.

Свързани модули на CoViS

За подробни насоки относно емоционалната подкрепа, доверените лица и възстановяването вижте Модул 4 – Справяне с насилието в спорта.

За подробни насоки относно докладването и ескалацията вижте Модул 5 – Докладване на насилие в спорта.

7. Когато властта затруднява намесата

Може да е сравнително лесно да се противопоставите на съотборник, но много по-трудно да поставите под въпрос поведението на старши треньор, по-опитен спортист, лекар, физиотерапевт, мениджър или друго влиятелно лице. Преди да действате, преценете дали намесата може да изложи свидетеля или засегнатото лице на ответни действия, изключване или допълнителен натиск.

Ако пряката конфронтация може да увеличи риска, обмислете: прекъсване на ситуацията → включване на друго отговорно лице → подкрепа на спортиста насаме → използване на подходящ канал за докладване.

8. Отборите могат да улеснят действията на свидетелите

Индивидуалните умения за действие като свидетел се използват много по-лесно, когато отборната култура подкрепя хората, които реагират. Отборите и спортните организации трябва ясно да показват, че уважителната намеса се цени, а не се възприема като нелоялност, нарушаване на реда или „създаване на проблеми“.

Очаквания в отбора

› Противодействаме на неуважението, без да унижаваме хората.

› Сексисткото и сексуализираното поведение не са част от нашата отборна култура.

› Подкрепата за съотборниците се цени.

› Уважителното изразяване на позиция показва ангажираност към отбора.

Треньорите, капитаните, по-опитните спортисти и мениджърите имат важна роля в даването на пример за тези очаквания. Когато уважителната намеса стане нормална, хората са по-малко склонни да приемат, че мълчанието означава, че всички останали одобряват случващото се.

Основни изводи

1. ЗАБЕЛЕЖЕТЕ	Не отхвърляйте автоматично неподходящото поведение като хумор, традиция или „закачка“.
2. ПОМИСЛЕТЕ ЗА БЕЗОПАСНОСТТА	Преценете разликите във властта и възможните рискове преди намеса.
3. ИЗБЕРЕТЕ РЕАКЦИЯ	Действайте директно, прекъснете ситуацията, включете друг човек или реагирайте по-късно.
4. ПОДКРЕПЕТЕ	Проверете как е засегнатото лице и го изслушайте без осъждане.
5. НЕ РАЗСЛЕДВАЙТЕ	Свидетелите могат да разпознават, реагират и подкрепят, но не трябва сами да се опитват да установяват вина.

Финално послание

Не е необходимо да бъдете конфронтационни, за да постигнете промяна. Понякога едно спокойно изречение, едно прекъсване, една молба за помощ или един личен разговор след това са достатъчни, за да покажат, че неподходящото поведение не се приема просто така.

Забележете. Преценете безопасността. Действайте подходящо. Подкрепяйте другите.

Безопасният спорт е споделена отговорност.

Финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче са единствено на автора/авторите и не отразяват непременно възгледите на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). Нито Европейският съюз, нито EACEA могат да бъдат държани отговорни за тях.