Разбиране на насилието в спорта
Спортът обикновено се свързва с положителни преживявания като удоволствие, личностно развитие, постижения, работа в екип, здраве и социални контакти. Въпреки това спортната среда може да бъде и място, в което спортистите и другите участници са изложени на поведение, застрашаващо тяхната физическа или психологическа безопасност, достойнство и благополучие. За описването на подобно поведение се използват различни термини, включително насилие, междуличностно насилие, тормоз, злоупотреба, малтретиране и насилие, което не е свързано със случайни инциденти. Липсата на единна терминология може да затрудни спортистите, треньорите и останалите членове на спортната общност да разпознават точно кои действия представляват насилие.
Важно е да се подчертае, че насилието в спорта не се ограничава само до физическо посегателство. Определението на Световната здравна организация, възприето в Консенсусната декларация на Международния олимпийски комитет (МОК) от 2024 г., описва насилието като умишлено използване на физическа сила или власт, чрез заплаха или реално действие, което води или с голяма вероятност може да доведе до физическо нараняване, психологическа вреда, нарушено развитие или лишаване от основни потребности. Позоваването на властта е особено важно в спорта, тъй като вредоносното поведение може да се прояви и без физически контакт. Треньор, член на екипа за подкрепа на спортистите, администратор, съотборник или друго лице може да използва авторитет, положение, знания, контрол върху подбора, достъпа до състезания или социално влияние по начин, който вреди на друг човек (Tuakli-Wosornu et al., 2024).
За целите на защитата на участниците в спорта Консенсусната декларация на МОК от 2024 г. препоръчва използването на обобщаващото понятие „междуличностно насилие“ (Tuakli-Wosornu et al., 2024). Междуличностното насилие означава умишлено използване на физическа сила или власт срещу друго лице от отделен човек или малка група хора. То може да бъде извършено от различни лица, да се случва присъствено или онлайн и да приема различни форми. Това обобщаващо понятие е полезно, защото позволява на привидно различни прояви — като физическо посегателство, унижение, сексуален тормоз, системен тормоз или пренебрегване — да се разглеждат като взаимосвързани форми на вредоносно междуличностно поведение, а не като напълно отделни проблеми.
Определение за насилие в спорта
Съвременната рамка на МОК разграничава четири основни категории междуличностно насилие: физическо насилие, психологическо насилие, сексуално насилие и лишаване от основни потребности или пренебрегване (IOC, 2017). За образователни цели насилието в спорта може да бъде определено по следния начин (Tuakli-Wosornu et al., 2024; IOC, 2017):
Насилието в спорта включва междуличностни действия, свързани с умишлено или вредоносно използване на физическа сила, власт, авторитет или влияние срещу друго лице, които причиняват или могат да причинят физическо нараняване, психологическа вреда, сексуално посегателство, нарушено развитие или лишаване от основни потребности. То обхваща физическо насилие, психологическо насилие, сексуално насилие и тормоз, както и пренебрегване и свързани прояви като системен тормоз, унизителни ритуали при приемане в група и целенасочено изграждане на доверие с цел последваща злоупотреба (груминг). Насилието може да включва действия със или без физически контакт, да се случва еднократно или многократно и да се проявява както присъствено, така и в дигитална и онлайн среда.