CoViS Модул 1 – Разпознаване на насилието в спорта

Разпознаване на насилието в спорта

Разбиране на проявите на насилие в спорта, включително сексуален тормоз, нарушаване на границите, груминг и злоупотреба с власт

Спортът трябва да бъде място, където спортистите могат да развиват способностите си, да изграждат здравословни взаимоотношения и да участват с достойнство, увереност и уважение. Но много от особеностите, които правят спорта силен – доверието, работата в екип, физическите инструкции, пътуванията, близкото сътрудничество и интензивните тренировки – могат също да затруднят разпознаването на неподходящо поведение.

Насилието в спорта невинаги започва с един недвусмислен инцидент. То може да се развива постепенно чрез коментари, нежелано внимание, лична комуникация, фаворизиране, пазене на тайни, натиск или многократно тестване на професионалните граници. Ето защо разпознаването е важно, преди ситуацията да стане по-сериозна.

Насилието в спорта може да съществува в континуум: привидно незначителни коментари, унижение, пазене на тайни или тестване на границите могат да се припокриват с други форми на злоупотреба и с времето да ескалират.

Защо е разработен този модул

Този модул е разработен пряко въз основа на анализа на потребностите по CoViS в България, Гърция и Сърбия. Резултатите показаха, че спортистите и спортните специалисти се нуждаят от практически инструменти, които да им помагат да разграничават безопасното професионално взаимодействие от поведение, което буди тревога, упражнява принуда или е неприемливо.

Учебни цели

След завършване на този модул участниците трябва да могат да:

› разпознават често срещани форми на насилие в спорта с акцент върху поведения като сексуален тормоз, нарушаване на границите, груминг и злоупотреба с власт в спорта;

› разграничават подходящото професионално взаимодействие от поведение, което може да буди тревога, да упражнява принуда или да е неприемливо;

› разпознават как контекстът, тайната, повторяемостта и дисбалансът на власт могат да променят значението на дадено поведение;

› познават първите стъпки, които трябва да предприемат при разпознаване на опасение, свързано със защитата.

Безопасният спорт започва с правата на спортистите

Всеки спортист има право да бъде третиран с достойнство и уважение, да тренира и да се състезава в безопасна среда, личните и физическите му граници да бъдат зачитани, да задава въпроси и да изразява дискомфорт, да търси подкрепа без ответни действия и опасенията му да бъдат приемани сериозно.

Целта на този модул е да помогне на хората да разпознават кога нещо не изглежда правилно, да разбират защо това има значение и да знаят, че не е необходимо да доказват случай, преди да изразят опасение.

Резултати от CoViS – представени там, където са най-релевантни

Вместо резултатите да бъдат представени като отделен списък, ключовите проценти от CoViS са подчертани в целия модул до поведенията, които описват.

1. Разпознаването предхожда доказването

Основна пречка пред ранната защита е убеждението, че човек трябва да е сигурен, че е извършено нарушение, преди да говори. Това не е необходимо. Разпознаването и разследването са различни отговорности.

› Наблюдение: това, което пряко сте видели, чули, получили или ви е било съобщено.

› Опасение: защо поведението може да е неподходящо, небезопасно или в противоречие с правилата.

› Основателно подозрение: убеждение, че може да е извършено нарушение, без да се твърди, че то е доказано.

› Констатация: заключение, направено от упълномощен орган след подходяща оценка или разследване.

От спортистите, съотборниците, родителите и спортните специалисти не се очаква да разследват или да определят вина. Тяхната отговорност е да разпознаят поведение, което може да е неподходящо или вредно, и да се уверят, че опасението няма да бъде пренебрегнато.

Страхът от отправяне на невярно обвинение е разбираем. Но забелязването и съобщаването на опасение не е същото като публично обвиняване на някого или заключение, че нарушението е доказано.

Какво представлява сексуалният тормоз?

Сексуалният тормоз е нежелано или неприемано поведение със сексуален характер. То може да бъде вербално, невербално, физическо или онлайн и може да включва един сериозен инцидент или повтарящ се модел на поведение.

То може да включва треньор, лекар, физиотерапевт, представител на отбора, доброволец, съотборник или друго лице в спортната среда. Значение имат поведението, контекстът, властовите отношения и способността на спортиста да откаже.

Примерите могат да включват:

Следващите примери са илюстративни. Значението на дадено поведение винаги зависи от контекста, повторяемостта, дисбаланса на власт, реакцията на спортиста и приложимите правила за защита.

2. Професионални граници, груминг и злоупотреба с власт

Професионалната граница определя рамките на подходящите отношения между спортист и лице, което носи отговорност, като треньор, представител на отбора, лекар, физиотерапевт, администратор или доброволец. Нарушаването на граница невинаги отговаря на формалната дефиниция за насилие в спорта, но може да създаде риск, объркване или зависимост.

Примерите включват:

› ненужна лична комуникация;

› повтарящи се срещи насаме без прозрачност;

› лични подаръци или специални привилегии;

› споделяне на силно лична информация с един спортист;

› коментари за тялото или личните отношения на спортиста;

› контакт извън договорената професионална роля;

› искане от спортиста да пази в тайна отношения или комуникация.

Груминг

Грумингът е постепенен процес, при който човек изгражда доверие, емоционална зависимост, тайна или „специална връзка“ и постепенно тества или измества границите.

Възможен модел е: достъп и доверие → специално отношение → изолация → тайна → тестване на границите → ескалация.

Грумингът може да включва:

› оказване на изключително внимание на един спортист;

› предлагане на подаръци или привилегии;

› създаване на емоционална зависимост;

› изолиране на спортиста от съотборници, родители или други доверени възрастни;

› комуникация чрез лични канали;

› нормализиране на малки нарушения на границите;

› искане от спортиста да пази информация в тайна;

› създаване у спортиста на чувство, че е отговорен за опазването на връзката.

Един подарък, съобщение или индивидуална тренировка сами по себе си не доказват автоматично груминг. Опасението нараства, когато няколко поведения образуват повтарящ се модел, включващ тайна, фаворизиране, изолация, нарастваща интимност или злоупотреба с власт.

Злоупотреба с власт

Властта в спорта може да произтича от контрол върху селекцията, игровото време, състезанията, стипендиите, пътуванията, медицинското лечение, условията за тренировка, договорите или кариерното развитие. Спортистът може привидно да се съгласява, но да усеща, че отказът може да му струва дадена възможност. Затова при оценката на професионалното поведение трябва да се отчита силният дисбаланс на власт. Принудата може да включва и заплахи, унижение, изолация или контрол – например обвързване на селекцията, финансовата подкрепа или спортните възможности с лично или сексуално подчинение. Ако отказът може да струва място в отбора, стипендия, лечение или друга важна възможност, съгласието може да не е дадено свободно.

3. Защо неподходящото поведение може да бъде трудно за разпознаване?

Нормализиране в спортната култура

Поведението може да стане приемливо само защото съществува от години. Унизяващи коментари, сексуализирани шеги, натрапчиво наблюдение на телата на спортистите или грубо отношение могат да бъдат оправдавани като традиция, мотивация или дисциплина. Често срещани изказвания са:

› „Така се създават шампиони.“

› „Спортистите не трябва да са толкова чувствителни.“

› „Беше само шега.“

› „Това е нормално в нашия спорт.“

› „Те се отнасят така с всички.“

› „Резултатите са по-важни.“

Повтарящото се излагане може да направи неподходящото поведение да изглежда обичайно, особено за по-младите спортисти, които научават кое е „нормално“ от уважавани възрастни и опитни съотборници.

Доверие и емоционална близост

Добрите отношения между спортист и треньор, лекар, физиотерапевт, представител на отбора или друго доверено лице могат да включват доверие, насърчение и емоционална подкрепа. Самата близост не е проблем. Ключовият въпрос е дали отношенията остават професионални, прозрачни, подходящи за възрастта, свързани с легитимна спортна роля и без тайна, натиск или експлоатация. Близостта става тревожна, когато професионалните граници се прекрачват или отношенията стават тайни, сексуализирани, експлоататорски или трудни за отказ.

Физически контакт в спорта

Физическият контакт може да е необходим при трениране, медицинска грижа или за безопасност. По-вероятно е той да е подходящ, когато:

› има легитимна, необходима и пропорционална спортна, медицинска или свързана с безопасността цел;

› целта и характерът на контакта са обяснени предварително на език, който спортистът може да разбере;

› иска се разрешение преди контакта, когато спортистът е в състояние да го даде; спешните медицински ситуации или ситуации, свързани с безопасността, могат да бъдат изключение;

› контактът е ограничен до необходимото;

› средата позволява наблюдение и е професионална;

› дискомфортът или отказът на спортиста се уважават;

› спазват се организационните процедури.

Тези мерки за защита са особено важни с оглед на посочения по-долу резултат от CoViS.

Подигравки въз основа на пола

4. Как може да изглежда тормозът – и как да оценим ситуацията

Тормозът може да бъде вербален, невербален, физически, дигитален или свързан с отношенията. Едно и също поведение може да придобие различно значение в зависимост от контекста, повторяемостта, тайната, дисбаланса на власт и способността на спортиста да откаже.

По-вероятно е дадено поведение да е подходящо, когато има легитимна цел, необходимо е, прозрачно е и зачита професионалните граници; опасението нараства, когато е ненужно, повтарящо се, тайно, сексуализирано, принудително, трудно за отказ или свързано с дисбаланс на власт. Контекстът помага да се разграничат професионалното взаимодействие, нарушенията на границите и тормозът; той не оправдава забранено поведение.

Как всъщност може да изглежда или звучи това в спорта?

Светофарен модел на CoViS за разпознаване на поведение

Този светофарен модел е разработен за модула CoViS въз основа на анализа на потребностите по CoViS и международните принципи за защита. Той е помощно средство за разпознаване, а не правна, диагностична или разследваща класификация.

Запомнете: Жълтото ниво не установява вина. Моделът помага да се разпознае кога дадена ситуация заслужава внимание; той не замества оценката, процедурите за докладване или националното законодателство.

5. Ситуации, които изискват по-силни мерки за защита

Как да четете тази таблица: тези ситуации сами по себе си не означават насилие в спорта. Това са контексти, в които по-ясните граници, прозрачността, надзорът и процедурите за защита са особено важни.

Поводът за загриженост е поведението, а не професионалната длъжност. Защитата се отнася до треньори, лекари, физиотерапевти, представители на отбора, администратори, доброволци, съотборници и други лица в спортната среда.

Кой може да се нуждае от допълнителна защита?

Всеки може да преживее насилие в спорта, но някои спортисти може да имат по-малко възможности да оспорят авторитет или да потърсят помощ. Повишената уязвимост може да е свързана с:

› детска или юношеска възраст;

› нов член на отбор;

› зависимост от треньор, представител на отбора, медицински специалист или организация за селекция, лечение, финансова подкрепа или спортни възможности;

› увреждане и зависимост от други за лична помощ;

› ограничена семейна или социална подкрепа;

› езикови бариери;

› финансова несигурност;

› социална изолация;

› принадлежност към малцинство;

› страх от дискриминация;

› скорошно преместване в нов град или държава;

› силна емоционална ангажираност със спортната кариера.

6. Предупредителни признаци, проверката с пет въпроса и първоначалната реакция

Предупредителните признаци са сигнали, а не доказателство

Възможните признаци при спортист включват избягване на определен човек, разстроеност след съобщения, отдръпване, внезапна загуба на мотивация, страх от пътуване или индивидуални тренировки, промени в посещаемостта, видим дискомфорт, необичайни подаръци или привилегии или необяснимо желание да напусне спорта.

Възможните признаци при лице с власт включват многократно ненужно прекарване на време насаме с един спортист, прекомерно фаворизиране, лични подаръци, комуникация извън официалните канали, тайна, неспазване на правилата за защита, гняв при поставяне под въпрос на границите или използване на спортни възможности за осигуряване на лична лоялност.

Проверка на CoViS за разпознаване с пет въпроса

Ако един или повече отговори будят тревога, не я пренебрегвайте. Не са ви нужни доказателства, за да потърсите съвет или да съобщите опасение, свързано със защитата.

Какво трябва да се случи след разпознаване на опасение?

Подробните процедури за докладване са разгледани в Модул 5. Първоначалната реакция тук умишлено е проста: дайте приоритет на непосредствената безопасност, приемете опасението сериозно и използвайте подходящия канал за защита. Никой не трябва да се опитва сам да доказва случая.

Ако вие сте спортистът

Отдалечете се или прекратете взаимодействието, ако можете да го направите безопасно. Кажете на доверено лице и използвайте наличния канал за защита или докладване. Запазете съответните съобщения или друга информация, когато е безопасно да го направите. Не е необходимо да се конфронтирате с лицето или да доказвате какво се е случило, преди да потърсите помощ (вижте Модул 4 за справяне с насилието в спорта).

Ако сте съотборник, родител или спортен специалист

Изслушайте без обвинения, приемете опасението сериозно и се съсредоточете върху непосредствената безопасност; избягвайте конфронтация с предполагаемото лице без насоки или провеждане на лично разследване; не обещавайте абсолютна тайна; записвайте относимите факти, когато е подходящо; консултирайте се с определеното лице по защита или използвайте механизма за докладване; свържете се със спешните служби или публичните органи при непосредствена опасност или законово задължение (вижте Модул 3 за предложените действия на свидетел).

Запомнете: разпознаването и съобщаването на опасение е различно от разследването или определянето на вина. Ранното разпознаване може да предотврати вреда.

Финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче са единствено на автора/авторите и не отразяват непременно възгледите на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). Нито Европейският съюз, нито EACEA могат да бъдат държани отговорни за тях.