В предаването се разглежда какво всъщност представлява сексуалното насилие. Подчертава се също, че вредите, причинени от сексуален тормоз и злоупотреби, често остават „сляпо петно“ за много спортни организации – било поради страх от уронване на репутацията, било заради незнание, мълчание или съучастничество. Затова сексуалният тормоз и злоупотребите в спорта се разглеждат като резултат от злоупотреба с властови отношения, а организациите, които не успяват да се справят с този проблем, могат да се разглеждат като пример за лошо или неефективно управление на спорта.
Подчертано е, че спортистите от всички възрастови групи имат право на „безопасен спорт“ (safe sport) – спортна среда, която е справедлива, равнопоставена и свободна от всякакви форми на умишлено или неумишлено сексуално насилие срещу спортистите.
Обяснени са и най-честите рискови фактори за сексуално насилие, които се увеличават когато: няма адекватна защита и контрол (например политики за безопасен спорт, протоколи или етични кодекси); когато съществува силен натиск за успех от страна на родители, спортисти или треньори; когато извършителят има силна мотивация; както и когато спортистите са особено уязвими (особено по отношение на възрастта и зрелостта, тъй като някои извършители целенасочено търсят млади спортисти), особено в среда без достатъчен надзор.
Подчертано е също, че незнанието, отричането и съпротивата сред спортните ръководители са изключително значими – понякога дори и сред самите спортисти – и че това представлява сериозно предизвикателство за осигуряването на подкрепа от страна на спортната общност за намаляване на риска и превенция. Разбираемо е, че повечето организации не желаят да признаят, че сексуален тормоз и злоупотреби се случват именно в техните структури.
Отбелязано е, че превенцията започва с повишаване на информираността относно умишленото насилие чрез разпространение на образователни и обучителни програми, основани на доказателства, както и чрез други канали, например телевизионни предавания с широка аудитория.
Посочено е, че Протокол за защита на спортистите е разработен преди няколко години, но все още не е представен публично и не е въведен в практиката на спорта в Сърбия.
Отбелязва се също, че спортистите могат не само да бъдат жертви, но – особено по-възрастните – понякога и извършители, макар че в повечето случаи извършителите са треньори.
В заключение се подчертава, че бъдещите дейности трябва да бъдат насочени към образование и превенция, със специален фокус върху обясняването на следното:
а) какво точно представлява сексуалното насилие;
б) че всички тези мерки са в интерес на спортистите;
в) че отговорните лица в клубовете и спортните федерации са длъжни да прилагат правилата срещу сексуалното насилие в спорта;
г) че всички спортисти имат право на уважително отношение и на защита от всякакви форми на насилие, включително и неумишлено;
д) че спортните лидери, както и най-висшите спортни организации и институции в Сърбия, трябва да носят отговорност за разглеждането на тревогите и жалбите на спортистите, като осигурят механизми за подаване на сигнали, насочване и неутрален механизъм за разрешаване на спорове;
е) подробна информация къде може да се потърси съвет и подкрепа за всички страни, участващи в подаден сигнал;
ж) че треньорите трябва да изграждат силно партньорство с родителите или настойниците на спортистите за насърчаване на безопасния спорт, като не бива да им се позволява да изолират напълно спортистите от родителите и от клуба или федерацията;
з) че спортистите трябва да разговарят по тази тема с родителите си, а родителите трябва да обръщат внимание на промени в поведението на децата, които тренират.